КМЕТСТВО ГАРА ПИРИН

Крива ливада престава да е населена местност към община Влахи есента на 1934 г. Самостоятелно селище става с име Гара Пирин по нареждане на Министерството на железниците и повтаря името на създадената тук още по-рано жп гара Пирин, чието име взема по-късно сегашният квартал Спирката. Когато Гара Пирин получава статут на гарово селище наброява 429 души, заедно с махала Ново село.

С разположението си на главен шосеен път и жп линия започващата да се населява местност Крива ливада, числяща се към община Влахи, взела да придобива предимства в стопанско, културно и политическо отношение. Това е било добре разбрано от общинските управи във Влахи и Ощава и те започват борба за завладяването на новото селище. При търсенето на възможности за включване на Крива ливада към една от двете общини не се изключвал и вариантът селището да се превърне в общински център.

Решението на Общинския съвет на Влахи за преместването на общината в Гара Пирин не става никак лесно, среща отпор и от страна на село Ощава за завладяването на стратегическото разположение за търговията и икономиката на новото селище.

Въпросът с учредяването на община или по-точно с преместването на общината от Влахи в Крива ливада се обсъжда още през 1925 г. В протокол № 1 от заседание на кметския съвет във Влахи, проведено под ръководството на кмета Гига Илиев на 4-ти февруари е записано: "Понеже цялото население изявява желание центърът на общината да се премести от Влахи в махала Крива ливада, където има по-голямо движение и може добре да се развива културно-просветното дело, съветът дойде до убеждението, че е необходимо преместването на общината в махала Крива ливада и реши:

1. Да се представи нужното заявление, подписано от половината и повече избиратели и то да бъде изпратено до господина Петричкия окръжен управител и се моли ходатайството му да премести общината в махала Крива ливада с название "Влахинска селска община";
2. Общинският кмет още днес, след като бъде препратено заявлението, се задължава да премести общината в махала Крива ливада.

Процедурни проблеми забавят преместването на общината. Въпросът се повдига отново на 2 февруари 1927 г. на заседание, ръководено от кмета Павле См. Панчев. В протокол № 2 се отбелязва: "Още от 1912-1913 г. при освобождението на Петрички район от турско робство административните власти оставиха да функционира поверената ни община с район с.Влахи и землищата в махала Крива ливада и Ново село и изоставените селища Грънчар и Градешница. Така съставената община се именува Влахинска. Ощавската община е настоявала пред окръжния началник в Петрич да се отнемат от Влахинска община землищата на Грънчар, Ново село, Градешниа и новото селище при Крива ливада и се обособят в отделна община, в която да се включи и Ощавската община и същата да пренесе общинското си управление на Крива ливада до мост "Сали ага" и на тази община да се даде име "Струмска община".

По-нататък в протокола пише: "Това намерение на ръководството на Ощавската община поради недоволството на Влахинската община и със заявление от 1-ви януари 1926 г., подписано от 201 души, тя моли окръжния управител да позволи Влахинска община да се установи на гара Крива ливада, за да може част от населението на Влахи да се развива културно, просветно и икономически."

На 31 декември 1928 г. кметският съвет на Влахи отново се занимава с въпроса за преместването на общината. В протокол № 3 кметът Стоян Миланчев докладва: "Господин петричкият управител под № 8887/ 8 юли 1927 г. предписва да бъдат свикани общинските съветници на Влахи и Ощава за обсъждане преместването на общините в Крива ливада и сливането им в една община."

Кметският съвет на Влахи не приема по никакъв начин сливането, като смята, че така ще бъде ощетена община Влахи, тъй като Крива ливада и селата Ново село, Грънчар и Градешница са нейни и претенциите на Ощава нямат никаква правна сила.

Близо 9 години продължава словесната и писмовна битка между общините Влахи и Ощава, коя от тях да сложи ръка на селището край Струма. Тази борба довежда до създаването на нова община, но в нея не влизат нито община Влахи, нито община Ощава, а се включва община Брезница с наместничеството Моравска. Годината е 1934.

В очерка си "Кратка история", кметският наместник на Крива ливада и на населената местност Гара Пирин от 1926 г. до 1934 г. Васил Гигов Илиев пише: "Аз усилено настоявах пред общинския съвет на Влахи и се реши общинското управление да се премести в Крива ливада, като се базирах на факта, че общинският съвет има право да решава въпроси на селищата, които са в района на общината и се предположи, че това преместване ще е много по-голямо удобство за общината. И така един ден свалихме архивата и фирмата „Общинско управление”, наехме от Яне Донев две-три стаи, в които настанихме службите и се отпочна работа."

За същото събитие известният уредник на Археологическия музей в град Сандански Найден Николов пише: "Един ден по нечакълираното шосе от Долната махала се появиха две коли, теглени с по два чифта волове. Вътре имаше по една желязна каса, регистри за гражданското състояние, емлячни регистри, данъчни тефтери, столове, маси, друг инвентар. Колите спряха пред къщата на Михал Марков Драмалиев. Тази къща беше най-голямата и представляваше сграда с вътрешна вита дървена стълба от входа до тавана. На втория етаж пренесоха архивата, подредиха я и откриха община Гара пирин."

Първоначално, в новоустроената община се включват гаровото селище Гара Пирин, махалите Крива ливада и селата Брезница и Моравска, като община Брезница прекратява самостоятелното си съществуване. Пред входа на къщата, където се помещава общинското управление, се поставя надписът: "Гарапиринско селско общинско управление."

Честта на първи общински кмет съдбата отрежда на Александър Стоянов, назначен със заповед на петричкия окръжен началник. Първи бирник е Цанко К. Ненов, архивар-регистратори са Борис Караиванов и Манол Ст. Славев, писар - Вангел Траянов. Като ветеринарен пазач започва служба Анастас Везенков, а чистотата е поверена на Спас Николов. За общинските гори се грижи лесничеят Иван Милчев, а с функциите на общински секретар е натоварен Васил Кр. Никовски. Като кметски наместник в Моравска е назначен Йосиф Костадинов, а в Брезница - Методи Димитров.

След като кметът Александър Стоянов окомплектова о6щинския апарат си поставя като неотложна грижа чистота на подведомствените му селища. В негова заповед от края на 1934 г. четем: "В десетдневен срок от днес да бъдат измазани с вар стените на всички къщи на Гара Пирин, като дупките край шосето да бъдат предварително измазани. Да се почистят и всички дворове. На лицевата страна на къщите да се не поставят никакви материали за съхнене, като пиперки, царевици и други, които грозят изгледа на селото."

В друга заповед е записано следното: "Забранявам връзването на добитък по улиците и площадите! Всички коли, файтони и автомобили да спират само пред полицейското управление!"

В други заповеди кметът уволнява като горски стражар Златан Соколов в интерес на службата, както и полския стражар Методи Цветанов и назначава на освободените места Спас Ненов от Брезница и Захара Константинов от Влахи.

1935 г. започва с нова голяма страница в общинската летопис на Гарапиринското селско общинско управление. През тази година се осъществява процес на обединение на общините и в община Гара Пирин се сливат общините Влахи, Ощава и Кресна, като административно подчинени са селата Гара Пирин, Влахи, Ощава, Кресна, Брезница, Моравска, а в отделни периоди и селата Сенокос, Мечкул, както и махалите Крива ливада и ново село.

Така нарасналата община е на административно подчинение към новосформираното околийско управление в град Свети Врач. Първоначално, с назначение за временно изпълняващ длъжността кмет на новата община, управлението е поето от секретаря Васил Никовски, а от 21 март 1935 г. на най-високия пост на местното самоуправление застава руснак - Сергей Феодорович Тарасович. Това се узнава от заповед № 28 от 21 март 1935 г., в която четем:" Подписаният, Сергей Феодорович Тарасович, известявам на жителите на Гарапиринска община, че от днес, 21.03.1935 г. поемам длъжността общински кмет."

Временният кмет Васил Никовски се връща на старата си длъжност - общински секретар.