КМЕТСТВО ГАРА ПИРИН

Крива ливада престава да е населена местност към община Влахи есента на 1934 г. Самостоятелно селище става с име Гара Пирин по нареждане на Министерството на железниците и повтаря името на създадената тук още по-рано жп гара Пирин, чието име взема по-късно сегашният квартал Спирката. Когато Гара Пирин получава статут на гарово селище наброява 429 души, заедно с махала Ново село.

С разположението си на главен шосеен път и жп линия започващата да се населява местност Крива ливада, числяща се към община Влахи, взела да придобива предимства в стопанско, културно и политическо отношение. Това е било добре разбрано от общинските управи във Влахи и Ощава и те започват борба за завладяването на новото селище. При търсенето на възможности за включване на Крива ливада към една от двете общини не се изключвал и вариантът селището да се превърне в общински център.

Решението на Общинския съвет на Влахи за преместването на общината в Гара Пирин не става никак лесно, среща отпор и от страна на село Ощава за завладяването на стратегическото разположение за търговията и икономиката на новото селище.

Въпросът с учредяването на община или по-точно с преместването на общината от Влахи в Крива ливада се обсъжда още през 1925 г. В протокол № 1 от заседание на кметския съвет във Влахи, проведено под ръководството на кмета Гига Илиев на 4-ти февруари е записано: "Понеже цялото население изявява желание центърът на общината да се премести от Влахи в махала Крива ливада, където има по-голямо движение и може добре да се развива културно-просветното дело, съветът дойде до убеждението, че е необходимо преместването на общината в махала Крива ливада и реши:

1. Да се представи нужното заявление, подписано от половината и повече избиратели и то да бъде изпратено до господина Петричкия окръжен управител и се моли ходатайството му да премести общината в махала Крива ливада с название "Влахинска селска община";
2. Общинският кмет още днес, след като бъде препратено заявлението, се задължава да премести общината в махала Крива ливада.

Процедурни проблеми забавят преместването на общината. Въпросът се повдига отново на 2 февруари 1927 г. на заседание, ръководено от кмета Павле См. Панчев. В протокол № 2 се отбелязва: "Още от 1912-1913 г. при освобождението на Петрички район от турско робство административните власти оставиха да функционира поверената ни община с район с.Влахи и землищата в махала Крива ливада и Ново село и изоставените селища Грънчар и Градешница. Така съставената община се именува Влахинска. Ощавската община е настоявала пред окръжния началник в Петрич да се отнемат от Влахинска община землищата на Грънчар, Ново село, Градешниа и новото селище при Крива ливада и се обособят в отделна община, в която да се включи и Ощавската община и същата да пренесе общинското си управление на Крива ливада до мост "Сали ага" и на тази община да се даде име "Струмска община".

По-нататък в протокола пише: "Това намерение на ръководството на Ощавската община поради недоволството на Влахинската община и със заявление от 1-ви януари 1926 г., подписано от 201 души, тя моли окръжния управител да позволи Влахинска община да се установи на гара Крива ливада, за да може част от населението на Влахи да се развива културно, просветно и икономически."

На 31 декември 1928 г. кметският съвет на Влахи отново се занимава с въпроса за преместването на общината. В протокол № 3 кметът Стоян Миланчев докладва: "Господин петричкият управител под № 8887/ 8 юли 1927 г. предписва да бъдат свикани общинските съветници на Влахи и Ощава за обсъждане преместването на общините в Крива ливада и сливането им в една община."

Кметският съвет на Влахи не приема по никакъв начин сливането, като смята, че така ще бъде ощетена община Влахи, тъй като Крива ливада и селата Ново село, Грънчар и Градешница са нейни и претенциите на Ощава нямат никаква правна сила.

Близо 9 години продължава словесната и писмовна битка между общините Влахи и Ощава, коя от тях да сложи ръка на селището край Струма. Тази борба довежда до създаването на нова община, но в нея не влизат нито община Влахи, нито община Ощава, а се включва община Брезница с наместничеството Моравска. Годината е 1934.

В очерка си "Кратка история", кметският наместник на Крива ливада и на населената местност Гара Пирин от 1926 г. до 1934 г. Васил Гигов Илиев пише: "Аз усилено настоявах пред общинския съвет на Влахи и се реши общинското управление да се премести в Крива ливада, като се базирах на факта, че общинският съвет има право да решава въпроси на селищата, които са в района на общината и се предположи, че това преместване ще е много по-голямо удобство за общината. И така един ден свалихме архивата и фирмата „Общинско управление”, наехме от Яне Донев две-три стаи, в които настанихме службите и се отпочна работа."

За същото събитие известният уредник на Археологическия музей в град Сандански Найден Николов пише: "Един ден по нечакълираното шосе от Долната махала се появиха две коли, теглени с по два чифта волове. Вътре имаше по една желязна каса, регистри за гражданското състояние, емлячни регистри, данъчни тефтери, столове, маси, друг инвентар. Колите спряха пред къщата на Михал Марков Драмалиев. Тази къща беше най-голямата и представляваше сграда с вътрешна вита дървена стълба от входа до тавана. На втория етаж пренесоха архивата, подредиха я и откриха община Гара пирин."

Първоначално, в новоустроената община се включват гаровото селище Гара Пирин, махалите Крива ливада и селата Брезница и Моравска, като община Брезница прекратява самостоятелното си съществуване. Пред входа на къщата, където се помещава общинското управление, се поставя надписът: "Гарапиринско селско общинско управление."

Честта на първи общински кмет съдбата отрежда на Александър Стоянов, назначен със заповед на петричкия окръжен началник. Първи бирник е Цанко К. Ненов, архивар-регистратори са Борис Караиванов и Манол Ст. Славев, писар - Вангел Траянов. Като ветеринарен пазач започва служба Анастас Везенков, а чистотата е поверена на Спас Николов. За общинските гори се грижи лесничеят Иван Милчев, а с функциите на общински секретар е натоварен Васил Кр. Никовски. Като кметски наместник в Моравска е назначен Йосиф Костадинов, а в Брезница - Методи Димитров.

След като кметът Александър Стоянов окомплектова о6щинския апарат си поставя като неотложна грижа чистота на подведомствените му селища. В негова заповед от края на 1934 г. четем: "В десетдневен срок от днес да бъдат измазани с вар стените на всички къщи на Гара Пирин, като дупките край шосето да бъдат предварително измазани. Да се почистят и всички дворове. На лицевата страна на къщите да се не поставят никакви материали за съхнене, като пиперки, царевици и други, които грозят изгледа на селото."

В друга заповед е записано следното: "Забранявам връзването на добитък по улиците и площадите! Всички коли, файтони и автомобили да спират само пред полицейското управление!"

В други заповеди кметът уволнява като горски стражар Златан Соколов в интерес на службата, както и полския стражар Методи Цветанов и назначава на освободените места Спас Ненов от Брезница и Захара Константинов от Влахи.

1935 г. започва с нова голяма страница в общинската летопис на Гарапиринското селско общинско управление. През тази година се осъществява процес на обединение на общините и в община Гара Пирин се сливат общините Влахи, Ощава и Кресна, като административно подчинени са селата Гара Пирин, Влахи, Ощава, Кресна, Брезница, Моравска, а в отделни периоди и селата Сенокос, Мечкул, както и махалите Крива ливада и ново село.

Така нарасналата община е на административно подчинение към новосформираното околийско управление в град Свети Врач. Първоначално, с назначение за временно изпълняващ длъжността кмет на новата община, управлението е поето от секретаря Васил Никовски, а от 21 март 1935 г. на най-високия пост на местното самоуправление застава руснак - Сергей Феодорович Тарасович. Това се узнава от заповед № 28 от 21 март 1935 г., в която четем:" Подписаният, Сергей Феодорович Тарасович, известявам на жителите на Гарапиринска община, че от днес, 21.03.1935 г. поемам длъжността общински кмет."

Временният кмет Васил Никовски се връща на старата си длъжност - общински секретар.

Кметът Тарасович, предшественикът му Александър Стоянов, както и повечето от следващите кметове не са местни жители. Повечето са с юридическо образование и се изпращат с назначение от София и други селища на страната. Сергей Тарасович окомплектова общинския си екип, освен със секретаря Васил Никовски, още с бирника Цанко К. Ненов, архиваря Стоян Захариев, писаря Вангел Траянов. Общински лесничей е Иван Милчев, сменен впоследствие от Васил Пенчев. Когато кметът отсъства, заповедите се подписват от секретаря Васил Никовски.

През 1935 г. има заповеди, свързани с чистотата и хигиената на населените места, както и за цялостния стопански живот. Заповед № 10 от 31.01.1935 г. третира вземането на мерки против бяс: "Който забележи признаци на бяс или да подозира появата на тази болест в коне, свине или други животни, повереното му животно да бъде убито или да го отдалечи в усамотено място. Всички кучета да се водят с намордници."

За много кратко време от есента на 1935 г. на длъжността общински кмет се редуват Илия Чонин, Петър Тр. Чакъров. Една от техните грижи е чистотата на селищата. Със заповед от 08.09.1935 г. се известява: "В седемдневен срок всички жилищни сгради да бъдат белосани! Улиците да се метат всеки ден! По всички дворове да има образцова чистота. Всички магазинери и гостилничари да имат бели престилки! Всеки двор да има помийна яма!"

0т 1936 г. кмет е Димитър Н. Патронев, а първи помощници с длъжности кметски наместници са Павел Ст. Ковачев, Захари Константинов, Евтим Йорданов, Атанас Везенков, Борис Илиев, Атанас Мавродиев, Спас Николов, Аризан Грозданов. На поста секретар е назначен Васил Захариев, заменил Никола Стоянов. Горски стражари са Петър Димитров, Михаил Иванов, Лазар Янев, Тодор Ризов.

През следващата 1937 г. на командния мостик на общината застава Александър Караданов, сменен през 1938 г. от Янко Еф. Русев, а той пък през 1939 г. от Иван Г. Йовчев.

През 1938 г. в Гара Пирин е прокаран първият водопровод, построена е нова училищна сграда и е открит здравен пункт, започва строителството на храм-паметник и костница „Свети Иван Рилски", осветен през 1941 г.

През 1939 г. селата Кресна, Ощава, Сенокос и Мечкул образуват отделна община със седалище Кресна. Докато общински кмет в Гара Пирин е Янко Русев, кметове в селищата са Евтим Йотов, Атанас Мавродиев, Павел Ковачев, Георги Насков, Аризан Грозданов. Те запазват постовете си и през кметуването на Иван Иовчев, финансов представител по това време е Димитър Фурнаджиев, секретар-бирник - Иван Ал. Мангьров, писари - Георги Александров, Васил Ив. Ковачев, общински стражари - Борис Илиев и Васил Иванов.

Интересно е да се отбележи как са разгласявали кметските разпоредби през тези първи години на съществуването на общината, практика, използвана впоследствие до електрифицирането на Гара Пирин в началото на 50-те години. Широко е използвана ролята на общински глашатаи, които на най-видните места в махалите и селищата бият барабан, за да се събират повече хора и прочитат съответната заповед или обявление. По този начин е обявена и заповед № 10 от 24.1.1939 г., която издава кметът Иван Йовчев: "Всички стопани на овощни дръвчета в срок до 1.11. да очистят овощните си дръвчета и храсти около синорите на нивите и градините си. Така почистените дръвчета да се намажат с варово мляко."

Когато населеното място Крива ливада е признато за гарово селище, броят на жителите заедно с махалите Ново село и Крива ливада е 424 души, докато през 1926 г. е само 200 души. Като основни материали за строящите се къщи и стопански постройки служат камъните и кирпичените тухли, а преди да се построи водопроводът, от землището на село Брезница, през 1938 г., цялото население е ползвало вода от две чешми в края на селището. Особено привечер картината е романтична - младежи и възрастни на групи отиват със стомни и бъкли на чешмите, разменят се приказки, младежи се спират да попеят. Тази идилия се допълва от тогавашното улично осветление - на по-важните кръстовища, на дървените сљлбове са поставени фенери, които привечер палел общинският прислужник.

Кметът Иван Йовчев предава през 1941 г. общината на Величко Г. Кулев от София. Една от грижите на Кулев била да издейства откриване на седмичен пазар в Гара Пирин, определен за всяка събота и тридневен събор в края на ноември всяка година. Първоначално Индустриалната палата в Столицата не удовлетворила желанието на общината, но по-късно целта била постигната. Като наследство от тридневния събор сега се чества празникът на храм-паметника и костница "Свети Иван Рилски" на 19 октомври. Някога съборът се е провеждал на главния площад, в сегашния квартал "Спирката", а днес е в новия център на града на площад "Кресненско въстание".

Кметът Величко Кулев оставя име на добър кмет, но си намира хубава работа в София и си отива. Мястото му заема Георги Игнатов. При неговото кметуване секретар-бирник е Григор П. Терзийски, финансови представители - Иван Маринов и Георги Александров, кметски наместници са Спас Наков и Йосиф Иванов.  Една от големите грижи на общината е довършване на строителството на новата църква "Свети Иван Рилски”. Денят 1.11.1941 г. се превръща в незабравим празник - в присъствието на цялото село и на много гости от района и други краища на страната става тържествено освещаване. Открива се и костницата, съхраняваща костите на загинали български войници, които първоначално били погребани във военно гробище, където сега се намира СУ "Св. Отец Паисий" и гробището в м. "Тъпано".

Кметът Игнатов служи до месец октомври 1941 г., когато на кметския стол сяда Петър Йорданов Стамболийски от София. От негова заповед № 148 от 18 октомври 1941 г. узнаваме, че общината към множеството свои задължения е имала грижата да се занимава и с търговските проблеми. В заповедта четем: "Заповядвам доставената газ от Вангел Тодоров Христов в село Гара Пирин да се продава на дребно по 1,50 лв."

Една от първите заповеди определя длъжностните характеристики на общинските служители. Финансовият представител (Георги Александров) е имал за задача: "Събиране на всички общински данъци, събиране на ЖП данъци, еднодневни приходи, такси за превозни средства, откупи от трудова повинност, съд и нотариални служби".

Писарите Васил Ковачев и Петър Д, Корчев: "Текуща кореспонденция, преписки по трудова повинност, кадастрални дела, входяща и изходяща поща, издаване на удостоверения. Нарядните списъци по посевите, гражданското състояние, водене на книгите по залозите, списъците по тютюна."

На стражаря Спас Николов възлага: "Запечатване и огпнечтнване на казаните, връчване на призовки, завеждане на книгите на лозарите н овощарите".

Секретар-бирникът има следните отговорности: "Всички служби по отчетността, издаване позволителни за сеч, издаване на преносни свидетелства, вписване заповедите на кмета в заповеднтна книга."

Петър Стамболийски е кмет до септември 1944 г. Това е време, в което бушува Втората световна война и нейният дъх се долавя и в община Гара Пирин. Макар и далече от селото, войната увеличава тегобите на общината, свидетелства заповед на кмета Петър Стамболийски от 12 януари 1944г.: "Заповядвам комисия в състав: свещеник Димитър Попов, главният учител Никола Драгнев, Михал Марков, Александър Иванов — да обходи всички къщи в селото и най-добросъвестно да прецени в кои може да се освободят стаи, като се сместят живеещите семейства и се остави не повече от стая и кухня; всяка трета стая да бъде освободена и да се даде възможност да се намерят жилища за пострадсиите софиянци (от бомбардировките над София, б. а.). Неподчинилите се на тази заповед ще се държат отговорни по Закона за гражданската мобилизация."

Дори и в най-горещата фаза на войната общината в Гара Пирин не е изпускала от контрол обществения живот, както и търговията, като е обръщала голямо внимание на пресичането на спекулата. В заповед от 24.08.1944 г. четем: "Въз основа на Закона за осигуряване, продаване и урегулиране на цените заповядвам: В Гара Пирин нормирам цените на ястията в гостилниците, както следва: Дроб-чорба 15 лв.; Яйца - 10 лв.; Готвено агнешко — 25 лв.; Зарзават - 15 лв.; пържени яйца (З бр.) — 30 лв.; кисело мляко (1 л) - 8 лв."

По повод на тази заповед следва нова: "За непоставяне на видни места на обявените от мен цени от Христоско Мицев от село Брезница, Марийка Евдокиева, Серафим Шидаров, Васил Ковачев, Серафим Исидоров, Борис Янев, Иван Христов от Гара Пирин, глобявам със сумата..."

По време на кметуването на Петър Стамболийски, което продължава от 1942 г. до края на август 1944 г., секретар-бирник е Григор Попов, финансов представител продължава да е Георги Александров, а като писари слукат Младен Илиев Миланчев и Благой Александров Георгиев. Кметски наместник в Брезница е Спас Ников, а в Моравска Йосиф Иванов.

С 9.09.1944 г. Втората световна война си отива от гара Пирин и страната, но оставя след себе си немотия и купонна система. Първият общински кмет след Девети септември е Любен Николов, получил назначението си на 10 септември 1944 г. Гара Пирин и районът на общината са му познати, тъй като той служи тук като технически ръководител по строителството на нормалната ЖП линия. Гладът вече е стиснал за гърлото много от хората, появяват се наченки на спекула и това принуждава кметът да издаде на 17 септември заповед: "За да се избегне спекулата с полагащите се законно дажби хляб, захар, ориз, олио и брашно в района на общината заповядвам: "Забранявам безусловно на всички членове, които са глави на домакинствата, да препродават или предоставят на други полагащите се дажби за домовете им!"

Войната продължава извън границите на страната с участието и на българската армия. Община Гара Пирин, както и цялата страна, преживяват продоволствена криза. Това довежда до вземане на непопулярни мерки. В този дух е и заповед от 14.10.1944 г.: "Въз основа на Наредбата - Закон за селските общини, глобявам в полза на общинската каса Аврам Илиев, Григор Петров, Димитър Иванов, Любомир Митов, Христоско Младенов, (следват още 11 имена, б.а) за неизпълнение на заповедите ми относно предаване на реквизирания им добитък за нуждите на Държавата."

1944 година е военновременна, Назначеният през октомври нов общински кмет Галчо Василев Галчев издава заповед от 22.10.1944 г.: "Съгласно разпоредбите на началника на Седма дивизионна област гр. Дупница нареждам всички кръчмари от района на да освобождават веднага заведенията за квартируване на
войниците!"

С друга заповед от 24 октомври е назначена комисия, която да определи цените на ястията и напитките. На 25 октомври следва нова заповед за друга комисия, която да се занимае с измерване на виното и събирането на акциз, а на 11 ноември специална комисия започва установяването на училищната покъщина. Специални мерки се вземат и за употребата на алкохол. Заповед от 9 май 1945 г. е адресирана до всички кръчмари: "Да се дава само вино и 200 гр. ракия. Всеки кръчмар, който си позволи да напие човек, да бъде строго наказан! Същото наказание ще се наложи и на напилия се. Настоящата заповед да се окачи на видни места!" Общински кмет Галчо Василев.

Много заповеди се отнасят до опазването на земеделските култури, в които преобладават глобите на нарушители, нанесли вреди на земеделски имоти. Заповед от 16 май 1946 г. определя цените на земеделските произведения: Агнешко месо — 165 лв.; Яйца — 8 лв.; Зарзават — 10-12 лв.; Круши — 14-20 лв.; Спанак — 14 лв.; Маруля 7 лв.

Обявление № 767 на общината от 22 февруари 1947 г. цели пресичане на спекулата в търговията и задължава всеки занаятчия, наемодател и други в района на Гарапиринска община, който получава странични доходи, независимо от какви източници, освен земеделие и скотовъдство, до 28 февруари да подаде декларация за общия доход от 1946 г. Всеки търговец и занаятчия е длъжен до 28 февруари да се снабди с толкова кочани фактури, колкото са му нужни до края на 1947 г. и да ги завери в общината. Всеки търговец и занаятчия да си набави касов наръчник — образец 26. Всички, които имат дараци, тепавици и чесала, да отидат в Данъчното управление в Свети Врач и да получат кочани-разписки - образец 31.

През 40-те години Гара Пирин още не познава какво е това тротоар, канализация и асфалт. Междуселищните пътища са тесни, използвани най-вече за транспортиране на товари с добитък. Без твърда настилка е и шосето от София за Гърция, Обичайна картина са кервани от коне и мулета, натоварени с брашно, ориз, сол, захар, олио и други стоки към Езерец, Ощава и Моравска. Животинската тяга се използва и от общинския кмет и помощниците му - бирници, секретари, писари, Общината има на разположение коне и брички, с които кметът осъществява пътуванията си до околийското управление в Свети Врач и до селата в общината. 

В селищния летопис 1941 г. отбелязва учредяването на Държавно горско стопанство "Синаница" със седалище в м."Върбите", 1945 г. с откриванете на ЖП гара на нормалната линия в южната част на селото, а 1947 г. със започване на строителството на шосето за Влахи и м."Върбите".