КМЕТСТВО ГАРА ПИРИН

С 9.09.1944 г. Втората световна война си отива от гара Пирин и страната, но оставя след себе си немотия и купонна система. Първият общински кмет след Девети септември е Любен Николов, получил назначението си на 10 септември 1944 г. Гара Пирин и районът на общината са му познати, тъй като той служи тук като технически ръководител по строителството на нормалната ЖП линия. Гладът вече е стиснал за гърлото много от хората, появяват се наченки на спекула и това принуждава кметът да издаде на 17 септември заповед: "За да се избегне спекулата с полагащите се законно дажби хляб, захар, ориз, олио и брашно в района на общината заповядвам: "Забранявам безусловно на всички членове, които са глави на домакинствата, да препродават или предоставят на други полагащите се дажби за домовете им!"

Войната продължава извън границите на страната с участието и на българската армия. Община Гара Пирин, както и цялата страна, преживяват продоволствена криза. Това довежда до вземане на непопулярни мерки. В този дух е и заповед от 14.10.1944 г.: "Въз основа на Наредбата - Закон за селските общини, глобявам в полза на общинската каса Аврам Илиев, Григор Петров, Димитър Иванов, Любомир Митов, Христоско Младенов, (следват още 11 имена, б.а) за неизпълнение на заповедите ми относно предаване на реквизирания им добитък за нуждите на Държавата."

1944 година е военновременна, Назначеният през октомври нов общински кмет Галчо Василев Галчев издава заповед от 22.10.1944 г.: "Съгласно разпоредбите на началника на Седма дивизионна област гр. Дупница нареждам всички кръчмари от района на да освобождават веднага заведенията за квартируване на
войниците!"

С друга заповед от 24 октомври е назначена комисия, която да определи цените на ястията и напитките. На 25 октомври следва нова заповед за друга комисия, която да се занимае с измерване на виното и събирането на акциз, а на 11 ноември специална комисия започва установяването на училищната покъщина. Специални мерки се вземат и за употребата на алкохол. Заповед от 9 май 1945 г. е адресирана до всички кръчмари: "Да се дава само вино и 200 гр. ракия. Всеки кръчмар, който си позволи да напие човек, да бъде строго наказан! Същото наказание ще се наложи и на напилия се. Настоящата заповед да се окачи на видни места!" Общински кмет Галчо Василев.

Много заповеди се отнасят до опазването на земеделските култури, в които преобладават глобите на нарушители, нанесли вреди на земеделски имоти. Заповед от 16 май 1946 г. определя цените на земеделските произведения: Агнешко месо — 165 лв.; Яйца — 8 лв.; Зарзават — 10-12 лв.; Круши — 14-20 лв.; Спанак — 14 лв.; Маруля 7 лв.

Обявление № 767 на общината от 22 февруари 1947 г. цели пресичане на спекулата в търговията и задължава всеки занаятчия, наемодател и други в района на Гарапиринска община, който получава странични доходи, независимо от какви източници, освен земеделие и скотовъдство, до 28 февруари да подаде декларация за общия доход от 1946 г. Всеки търговец и занаятчия е длъжен до 28 февруари да се снабди с толкова кочани фактури, колкото са му нужни до края на 1947 г. и да ги завери в общината. Всеки търговец и занаятчия да си набави касов наръчник — образец 26. Всички, които имат дараци, тепавици и чесала, да отидат в Данъчното управление в Свети Врач и да получат кочани-разписки - образец 31.

През 40-те години Гара Пирин още не познава какво е това тротоар, канализация и асфалт. Междуселищните пътища са тесни, използвани най-вече за транспортиране на товари с добитък. Без твърда настилка е и шосето от София за Гърция, Обичайна картина са кервани от коне и мулета, натоварени с брашно, ориз, сол, захар, олио и други стоки към Езерец, Ощава и Моравска. Животинската тяга се използва и от общинския кмет и помощниците му - бирници, секретари, писари, Общината има на разположение коне и брички, с които кметът осъществява пътуванията си до околийското управление в Свети Врач и до селата в общината. 

В селищния летопис 1941 г. отбелязва учредяването на Държавно горско стопанство "Синаница" със седалище в м."Върбите", 1945 г. с откриванете на ЖП гара на нормалната линия в южната част на селото, а 1947 г. със започване на строителството на шосето за Влахи и м."Върбите".