КМЕТСТВО ГАРА ПИРИН

Кметът Тарасович, предшественикът му Александър Стоянов, както и повечето от следващите кметове не са местни жители. Повечето са с юридическо образование и се изпращат с назначение от София и други селища на страната. Сергей Тарасович окомплектова общинския си екип, освен със секретаря Васил Никовски, още с бирника Цанко К. Ненов, архиваря Стоян Захариев, писаря Вангел Траянов. Общински лесничей е Иван Милчев, сменен впоследствие от Васил Пенчев. Когато кметът отсъства, заповедите се подписват от секретаря Васил Никовски.

През 1935 г. има заповеди, свързани с чистотата и хигиената на населените места, както и за цялостния стопански живот. Заповед № 10 от 31.01.1935 г. третира вземането на мерки против бяс: "Който забележи признаци на бяс или да подозира появата на тази болест в коне, свине или други животни, повереното му животно да бъде убито или да го отдалечи в усамотено място. Всички кучета да се водят с намордници."

За много кратко време от есента на 1935 г. на длъжността общински кмет се редуват Илия Чонин, Петър Тр. Чакъров. Една от техните грижи е чистотата на селищата. Със заповед от 08.09.1935 г. се известява: "В седемдневен срок всички жилищни сгради да бъдат белосани! Улиците да се метат всеки ден! По всички дворове да има образцова чистота. Всички магазинери и гостилничари да имат бели престилки! Всеки двор да има помийна яма!"

0т 1936 г. кмет е Димитър Н. Патронев, а първи помощници с длъжности кметски наместници са Павел Ст. Ковачев, Захари Константинов, Евтим Йорданов, Атанас Везенков, Борис Илиев, Атанас Мавродиев, Спас Николов, Аризан Грозданов. На поста секретар е назначен Васил Захариев, заменил Никола Стоянов. Горски стражари са Петър Димитров, Михаил Иванов, Лазар Янев, Тодор Ризов.

През следващата 1937 г. на командния мостик на общината застава Александър Караданов, сменен през 1938 г. от Янко Еф. Русев, а той пък през 1939 г. от Иван Г. Йовчев.

През 1938 г. в Гара Пирин е прокаран първият водопровод, построена е нова училищна сграда и е открит здравен пункт, започва строителството на храм-паметник и костница „Свети Иван Рилски", осветен през 1941 г.

През 1939 г. селата Кресна, Ощава, Сенокос и Мечкул образуват отделна община със седалище Кресна. Докато общински кмет в Гара Пирин е Янко Русев, кметове в селищата са Евтим Йотов, Атанас Мавродиев, Павел Ковачев, Георги Насков, Аризан Грозданов. Те запазват постовете си и през кметуването на Иван Иовчев, финансов представител по това време е Димитър Фурнаджиев, секретар-бирник - Иван Ал. Мангьров, писари - Георги Александров, Васил Ив. Ковачев, общински стражари - Борис Илиев и Васил Иванов.

Интересно е да се отбележи как са разгласявали кметските разпоредби през тези първи години на съществуването на общината, практика, използвана впоследствие до електрифицирането на Гара Пирин в началото на 50-те години. Широко е използвана ролята на общински глашатаи, които на най-видните места в махалите и селищата бият барабан, за да се събират повече хора и прочитат съответната заповед или обявление. По този начин е обявена и заповед № 10 от 24.1.1939 г., която издава кметът Иван Йовчев: "Всички стопани на овощни дръвчета в срок до 1.11. да очистят овощните си дръвчета и храсти около синорите на нивите и градините си. Така почистените дръвчета да се намажат с варово мляко."

Когато населеното място Крива ливада е признато за гарово селище, броят на жителите заедно с махалите Ново село и Крива ливада е 424 души, докато през 1926 г. е само 200 души. Като основни материали за строящите се къщи и стопански постройки служат камъните и кирпичените тухли, а преди да се построи водопроводът, от землището на село Брезница, през 1938 г., цялото население е ползвало вода от две чешми в края на селището. Особено привечер картината е романтична - младежи и възрастни на групи отиват със стомни и бъкли на чешмите, разменят се приказки, младежи се спират да попеят. Тази идилия се допълва от тогавашното улично осветление - на по-важните кръстовища, на дървените сљлбове са поставени фенери, които привечер палел общинският прислужник.

Кметът Иван Йовчев предава през 1941 г. общината на Величко Г. Кулев от София. Една от грижите на Кулев била да издейства откриване на седмичен пазар в Гара Пирин, определен за всяка събота и тридневен събор в края на ноември всяка година. Първоначално Индустриалната палата в Столицата не удовлетворила желанието на общината, но по-късно целта била постигната. Като наследство от тридневния събор сега се чества празникът на храм-паметника и костница "Свети Иван Рилски" на 19 октомври. Някога съборът се е провеждал на главния площад, в сегашния квартал "Спирката", а днес е в новия център на града на площад "Кресненско въстание".

Кметът Величко Кулев оставя име на добър кмет, но си намира хубава работа в София и си отива. Мястото му заема Георги Игнатов. При неговото кметуване секретар-бирник е Григор П. Терзийски, финансови представители - Иван Маринов и Георги Александров, кметски наместници са Спас Наков и Йосиф Иванов.  Една от големите грижи на общината е довършване на строителството на новата църква "Свети Иван Рилски”. Денят 1.11.1941 г. се превръща в незабравим празник - в присъствието на цялото село и на много гости от района и други краища на страната става тържествено освещаване. Открива се и костницата, съхраняваща костите на загинали български войници, които първоначално били погребани във военно гробище, където сега се намира СУ "Св. Отец Паисий" и гробището в м. "Тъпано".

Кметът Игнатов служи до месец октомври 1941 г., когато на кметския стол сяда Петър Йорданов Стамболийски от София. От негова заповед № 148 от 18 октомври 1941 г. узнаваме, че общината към множеството свои задължения е имала грижата да се занимава и с търговските проблеми. В заповедта четем: "Заповядвам доставената газ от Вангел Тодоров Христов в село Гара Пирин да се продава на дребно по 1,50 лв."

Една от първите заповеди определя длъжностните характеристики на общинските служители. Финансовият представител (Георги Александров) е имал за задача: "Събиране на всички общински данъци, събиране на ЖП данъци, еднодневни приходи, такси за превозни средства, откупи от трудова повинност, съд и нотариални служби".

Писарите Васил Ковачев и Петър Д, Корчев: "Текуща кореспонденция, преписки по трудова повинност, кадастрални дела, входяща и изходяща поща, издаване на удостоверения. Нарядните списъци по посевите, гражданското състояние, водене на книгите по залозите, списъците по тютюна."

На стражаря Спас Николов възлага: "Запечатване и огпнечтнване на казаните, връчване на призовки, завеждане на книгите на лозарите н овощарите".

Секретар-бирникът има следните отговорности: "Всички служби по отчетността, издаване позволителни за сеч, издаване на преносни свидетелства, вписване заповедите на кмета в заповеднтна книга."

Петър Стамболийски е кмет до септември 1944 г. Това е време, в което бушува Втората световна война и нейният дъх се долавя и в община Гара Пирин. Макар и далече от селото, войната увеличава тегобите на общината, свидетелства заповед на кмета Петър Стамболийски от 12 януари 1944г.: "Заповядвам комисия в състав: свещеник Димитър Попов, главният учител Никола Драгнев, Михал Марков, Александър Иванов — да обходи всички къщи в селото и най-добросъвестно да прецени в кои може да се освободят стаи, като се сместят живеещите семейства и се остави не повече от стая и кухня; всяка трета стая да бъде освободена и да се даде възможност да се намерят жилища за пострадсиите софиянци (от бомбардировките над София, б. а.). Неподчинилите се на тази заповед ще се държат отговорни по Закона за гражданската мобилизация."

Дори и в най-горещата фаза на войната общината в Гара Пирин не е изпускала от контрол обществения живот, както и търговията, като е обръщала голямо внимание на пресичането на спекулата. В заповед от 24.08.1944 г. четем: "Въз основа на Закона за осигуряване, продаване и урегулиране на цените заповядвам: В Гара Пирин нормирам цените на ястията в гостилниците, както следва: Дроб-чорба 15 лв.; Яйца - 10 лв.; Готвено агнешко — 25 лв.; Зарзават - 15 лв.; пържени яйца (З бр.) — 30 лв.; кисело мляко (1 л) - 8 лв."

По повод на тази заповед следва нова: "За непоставяне на видни места на обявените от мен цени от Христоско Мицев от село Брезница, Марийка Евдокиева, Серафим Шидаров, Васил Ковачев, Серафим Исидоров, Борис Янев, Иван Христов от Гара Пирин, глобявам със сумата..."

По време на кметуването на Петър Стамболийски, което продължава от 1942 г. до края на август 1944 г., секретар-бирник е Григор Попов, финансов представител продължава да е Георги Александров, а като писари слукат Младен Илиев Миланчев и Благой Александров Георгиев. Кметски наместник в Брезница е Спас Ников, а в Моравска Йосиф Иванов.